Музеят на Петър Дънов "Изворът на доброто" се намира в Мърчаево

Село Мърчаево е единственото в близост до София, където има последователи на движението "Бялото братство". Това си има своето историческо обяснение. На 14 ноември 1943 година съюзническата авиация започва бомбардировки над София. На 11 януари 1944 година "Бялото братство" на Пертър Дънов се евакуира в село Мърчаево. Учителя се настанява в дома на своя ученик Темелко Гьорев Темелков. Днес тя е превърната в музей на Дънов, където всичко се пази така, както го е оставил Учителя. Това е неговият единствен музей. Адресът  на къщата е ул. "Касис" 33.

В Мърчаево той изнася едни от последните си беседи, издадени по-късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. Тези последни слова са записани стенографски и представени от най-близките му ученици Боян Баев и Борис Николов в книгата "Изворът на Доброто". Смята се, че тези беседи имат терапевтичен ефект

До къщата Учителят е открил два извора - и двата лековити. "Изворът на Доброто" е действителен извор, планински поток, преминаващ до двора на Темелко Темелков. Сега той е оформен като място за обреди и ритуали. На 29 май 1944 година Учителят открива извора, за да се разчисти пътят и да потече Доброто към България.

Всяка година около тази дата в края на май групата дъновисти от Южния парк се събират в музея в селото на празненство, наречено "Изворът на доброто". Провеждат се беседи и впоследствие в местността Церова поляна наблизо се изпълняват ритуалите Паневритмия. Провежда се и поход до връх Острица: „По стъпките на Учителя”.

През октомври 1944г. се връща на Изгрева като два месеца след това Учителя издъхва на 27 декември 1944 г. в скромната селска къща в Марчаево.  Предсказал с абсолютна точност датата на смъртта си и е оставил е завещание как точно да бъде погребан. Новата власт не иска да зачете последната му воля и настоява Дънов да бъде погребан като всеки редови гражданин. Тогава един умен негов ученик се сеща, че Беинса Дуно е спасявал Георги Димитров, и пише телеграма до Москва. "Учителят почина. Има една проста и малка молба да бъде погребан в "Изгрева", където му е школата. Разрешете!" Отговорът от Москва се бави. Чак на петия ден идва разрешението от "лайпцигския герой". През това време учениците не желаят да го погребат. Така Дънов става единственият нашенец, престоял в ковчега 5 денонощия без признаци на тлен.

Говори се за уникално съкровище на големия духовен водач. Смята се, че е заровено на Витоша, на 3 км от мястото "Ел Шадай". Смята се, че е намерено през 1957 г. Тогава двама ревизори от Министерството на финансите и неколцина милиционери закарали с опрян в тила пистолет счетоводителя на Братството на витошките морени. Горкият човечец се видял принуден да им покаже мястото, където верните ученици на Беинса Дуно закопали имането му. Така наказателният отряд секвестирал "в името на народа" много златни и сребърни предмети, антики, часовници, инкрустирани със скъпоценни камъни и много пари - турски лири, златни наполеони, щатски долари... След това съкровището било заключено в сейфа на МВР, но и до ден-днешен следите му се губят, твърди потомственият дъновист Теньо Тенев. Лично той на няколко пъти е правил опити да го получи обратно и да го връчи на "Бялото братство", но от сградата с двата лъва не давали разрешение.

Учението на Дънов и неговото движение "Бялото брадство" са с теософско-религиозен произход, като постигат значителна мощ по времето преди 9-ти септември, а и получават значителен международен отзвук. Дънов е произлязъл от свещенически среди, като е изучавал теология и в САЩ. Смята се, че през 40-те години е имал над 30 000 последователи. Сред най-известните му привърженици в световен мащаб е и моделиерът Пако Рабан. Духовното име на Учителя е Беинса Дуно.

Снимки от музея на Петър Дънов:

Източници:

Беинса Дуно 1 Беинса Дуно 2 Беинса Дуно 3 в. Шоу Братството